Не бях готова за любовта ти голяма.

Не бях готова да бъда твоя дама.

И подведох и предадох те и много ме боли.

Е, съдбата правилно реши-

на изпитанията аз не издържах...

и тя ни раздели.

Сега пораснах аз голяма.

На живота гледам с други очи.

Сега доверие на никой нямам,

но няма те и теб, уви.

Как да намеря сили сега да продължа,

след като сама на себе си не мога да простя?

Как да намеря сили да се извиня,

като зная че за края,

моя беше цялата вина?

Как да успокоя съвестта - 

кого да мразя, и на кого да мъстя?

Изгубих толкова време да мълча и да търпя.

Как да живея с тази вина,

че сама обърках своята съдба,

и обрекох се на вечна самота?

Дали някога ще успея да изкупя греха?