Не целувай моите устни!
Не целувай моите устни,
не докосвай ги, ще те запалят!
Като вино сладникаво, вкусни,
омагьосват, тръпнат и галят.
Не докосвай ги, огън гори ги,
ще бушуват страстни пожари,
сложи пръст, казвай им - стига,
че омайват и будят кошмари.
Не поглеждай ме скришом в очите,
стискай клепки в целувката блага,
искри ще припламват, стопли се,
после - крачка, обръщай се, бягай!
Не мечтай за гореща постеля,
ще орисаш на клада душата,
идвай тихо, сама... и в неделя,
щом прегърне здрачът луната.
Не наказвай ръцете да милват,
да ме лазят със бурите диви,
щом пипнат ме, в миг ще се килна,
ще се люшкам в длани игриви.
Не целувай моите устни,
не мъчи ги да шепнат словата,
не оставяй сърце да се пръсне,
прогони ги, тръшни им вратата!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Красимир Трифонов Все права защищены
