Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
5 февр. 2011 г., 16:03

Не чакам никой 

  Поэзия » Другая
754 0 11

Не чакам никого, но все поглеждам
иззад стъклото, сенките са живи,
превърнати във спомени, които скривам
във мисли спътници - мъгливи.
Със длани трия потното стъкло,
дъхът ми е  насечен, парещ.
Въздъхвам. Облачето е перо,
което  нещо мое с пръсти пише.
Защото тъжно е и става сиво.
А сивото размива думите.
Следите им се стичат по стъклото.
Нима е дъжд, или са ми сълзите.
Здрачи се, падна възнак тъмнина.
Придърпвам тънката завеса.
И сплитам в пръстите си тишина,
обгръщам спомена и му говоря...
Ни студ, ни болка... но е празно.
Обгърнала със длани  коленете,
заспивам на кравай и тихо, тихо
стенанието се превръща във моление.


Събуждам се, нима  се тропа  вън,
навярно съм сънувала, че чакам някой.

© Евгения Тодорова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Колкото и да е мъчително,всиако очакване крие надежда!
    Много ми харесва поезията ти!
  • Прекрасно!
    Не е само сън, Джейни
  • "Не чакам никого, но все поглеждам
    иззад стъклото, сенките са живи,
    превърнати във спомени, които скривам
    във мисли спътници - мъгливи."

    Очакване красиво като прелет
    на птица над разпенена река...
    Дали е сън или е само шепот
    на мисли сътворили красота?

    Аплодисменти, принцесо!
  • Красив, ефирно-лек молитвен стих, с който си надминала себе си.
    Продължавай да пишеш и все така да ни радваш!
  • Стихът наистина е тъжен, но е хубав!
  • хубав стих,поздрав и благодаря
  • и това, ще отмине...
    Благодаря ви, че се отбихте, и съжалявам, ако натъжавам!
  • Позната ми е тази самота,страшна е!Но се надявам,че след нощта идва ден!Поздрав!
  • Поздравления, Джейни!
  • Чета те с удоволствие, Джейни!
  • Нека не спира това перо да пише!Красив стих,като въздишка!
Предложения
: ??:??