Не чакам никой
Не чакам никого, но все поглеждам
иззад стъклото, сенките са живи,
превърнати във спомени, които скривам
във мисли спътници - мъгливи.
Със длани трия потното стъкло,
дъхът ми е насечен, парещ.
Въздъхвам. Облачето е перо,
което нещо мое с пръсти пише.
Защото тъжно е и става сиво.
А сивото размива думите.
Следите им се стичат по стъклото.
Нима е дъжд, или са ми сълзите.
Здрачи се, падна възнак тъмнина.
Придърпвам тънката завеса.
И сплитам в пръстите си тишина,
обгръщам спомена и му говоря...
Ни студ, ни болка... но е празно.
Обгърнала със длани коленете,
заспивам на кравай и тихо, тихо
стенанието се превръща във моление.
Събуждам се, нима се тропа вън,
навярно съм сънувала, че чакам някой.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Прекрасно!
Не е само сън, Джейни
-
"Не чакам никого, но все поглеждам
иззад стъклото, сенките са живи,
превърнати във спомени, които скривам
във мисли спътници - мъгливи."
Очакване красиво като прелет
на птица над разпенена река...
Дали е сън или е само шепот
на мисли сътворили красота?
Аплодисменти, принцесо! -
Красив, ефирно-лек молитвен стих, с който си надминала себе си.
Продължавай да пишеш и все така да ни радваш! -
Стихът наистина е тъжен, но е хубав!
-
хубав стих,поздрав и благодаря
-
и това, ще отмине...
Благодаря ви, че се отбихте, и съжалявам, ако натъжавам! -
Позната ми е тази самота,страшна е!Но се надявам,че след нощта идва ден!Поздрав!
-
Поздравления, Джейни!
-
Чета те с удоволствие, Джейни!
-
Нека не спира това перо да пише!Красив стих,като въздишка!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Много ми харесва поезията ти!