25 окт. 2019 г., 07:53

Не чувствам

1.2K 8 17

Забравих за себе си.

Не зная коя съм...

Една Непозната жена.

Тъгата прикрих.

От болка отрекох се.

Куршума извадих сама.

Обич не търся.

Дълбоко зарових я.

Следите след нея изтрих.

Омраза оставих я.

За тебе вземи си я.

Детето във мене раних.

Изтръпнаха чувствата.

Избягали в сивото.

Залостиха свойта врата.

Безчувствена - същата.

А всъщност съм никоя.

Поредната грешна съдба.

Излизам от нищото и

дишам във нищото...

Душата ми само мълчи.

Забравих за себе си.

Не зная коя съм...

За мене и ти забрави.

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Цветето Б. Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Може би е въпрос на възприятия и за всеки е различно...
    Сърдечно благодаря за изказаното мнение и топлото присъствие!
  • Твърде познато чувство на празнота. Всъщност по-лошо - липса на чувство. Но по-добре така, отколкото да усещаш болката...
  • Много благодаря за прочита и вниманието!
  • Много силен стих! Прекрасно звучи дори тъгата!
  • Сърдечно благодаря за подкрепата❤️
    Беше моментно чувство, породено от шепичка тъжни минути..., всички други са слънце🌞😊!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...