25.10.2019 г., 7:53

Не чувствам

1.2K 8 17

Забравих за себе си.

Не зная коя съм...

Една Непозната жена.

Тъгата прикрих.

От болка отрекох се.

Куршума извадих сама.

Обич не търся.

Дълбоко зарових я.

Следите след нея изтрих.

Омраза оставих я.

За тебе вземи си я.

Детето във мене раних.

Изтръпнаха чувствата.

Избягали в сивото.

Залостиха свойта врата.

Безчувствена - същата.

А всъщност съм никоя.

Поредната грешна съдба.

Излизам от нищото и

дишам във нищото...

Душата ми само мълчи.

Забравих за себе си.

Не зная коя съм...

За мене и ти забрави.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цветето Б. Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Може би е въпрос на възприятия и за всеки е различно...
    Сърдечно благодаря за изказаното мнение и топлото присъствие!
  • Твърде познато чувство на празнота. Всъщност по-лошо - липса на чувство. Но по-добре така, отколкото да усещаш болката...
  • Много благодаря за прочита и вниманието!
  • Много силен стих! Прекрасно звучи дори тъгата!
  • Сърдечно благодаря за подкрепата❤️
    Беше моментно чувство, породено от шепичка тъжни минути..., всички други са слънце🌞😊!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...