Не, не ти помня номера,
само наизуст го научих.
Не, не ти гледам профила,
просто влизам по няколко пъти.
Не, парфюма ти - забравих го,
единствено помня дъха ти.
Не, името ти - няма го,
в спомените е само гласът ти.
Не, не спя на "твойта" страна,
макар ръцете насън да те търсят.
Не, не пазя твоите неща,
просто ми е жал да ги хвърля.
Не, вече не ме и боли..
по навик правя всичко това.
Надживяно е нашето "преди".
В бъдеще време е Любовта.
Не, не те обичам..
Само двусмислено ти звучи.
Аз в настоящето се намирам,
неосъзнато "след теб" продължих.
© Емилия Йорданова Все права защищены