Не е
Не е тъга това, не е тъга -
ноември натежа като въздишка.
По клоните увисва тишина
и го оплита в меката си нишка.
Не пада лист - отлита крехък миг,
запазил само шарения спомен.
Целувката от вчера днес е вик,
единствено от ехото запомнен.
Отрони се в окото ù небе -
от ноемврийски дъжд тръпчива нотка.
Прибра в килера старото сърце,
метлата си и черната си котка.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Христина Мачикян Все права защищены
