15 нояб. 2015 г., 20:06

Не е 

  Поэзия
506 0 5

Не е тъга това, не е тъга -
ноември натежа като въздишка.
По клоните увисва тишина
и го оплита в меката си нишка.

Не пада лист - отлита крехък миг,
запазил само шарения спомен.
Целувката от вчера днес е вик,
единствено от ехото запомнен.

Отрони се в окото ù небе -
от ноемврийски дъжд тръпчива нотка.
Прибра в килера старото сърце,
метлата си и черната си котка.

© Христина Мачикян Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??