Plamen-Ognqnov (Исмаил Али)
247 2012
16 авг. 2013 г., 21:02  

Не e истина, но не е и льжа 

  Поэзия » Другая
604 0 6

На гости у приятел бях

и ракия много пих.

Песни всякакви изпях,

дори написах този стих.

 

Пред мен бутилката разклаща-

дебел синджира бил.

Бързо почна да ме хваща,

не помня как съм се напил.

 

Тръгнах си... напред... назад...

наляво... спирам и... надясно.

И съм силен и съм млад!

На душата ù е тясно!

 

Посоката не избира -

другите съм ги заел-

към небето си се взира,

към безкрайния предел.

 

Сред звездите тя се рее

и минава покрай ада.

Да надникне там не смее

и не иска да пострада.

 

А пък раят, смятай,

е на две, три стъпки,

извървяни на земята

със любов, с любовни тръпки.

 

Върни се на земята, долу,

във калното и грешно тяло!

Живей на гладно и на голо,

изкарай ада си изцяло!

 

Смътно чувам как говорят -

,,Тюх... Язьк... Стана зян''

,,Не! Немъртъв е, бе хора,

човекът мъртво е пиян''!

© Исмаил Али Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??