Не e истина, но не е и льжа
На гости у приятел бях
и ракия много пих.
Песни всякакви изпях,
дори написах този стих.
Пред мен бутилката разклаща-
дебел синджира бил.
Бързо почна да ме хваща,
не помня как съм се напил.
Тръгнах си... напред... назад...
наляво... спирам и... надясно.
И съм силен и съм млад!
На душата ù е тясно!
Посоката не избира -
другите съм ги заел-
към небето си се взира,
към безкрайния предел.
Сред звездите тя се рее
и минава покрай ада.
Да надникне там не смее
и не иска да пострада.
А пък раят, смятай,
е на две, три стъпки,
извървяни на земята
със любов, с любовни тръпки.
Върни се на земята, долу,
във калното и грешно тяло!
Живей на гладно и на голо,
изкарай ада си изцяло!
Смътно чувам как говорят -
,,Тюх... Язьк... Стана зян''
,,Не! Немъртъв е, бе хора,
човекът мъртво е пиян''!
© Исмаил Али All rights reserved.
