13 окт. 2009 г., 12:54

Не е конфликтно

1K 0 32

Не е конфликтно

 

 

Вървя  през живота с две дини под мишница,

а той заканително маха със пръст.

Събрани пред прага ми, всички орисници

мечтите ми жадно разпъват на кръст.

 

Добронамерено пипат по дните ми,

а после откривам петната по тях –

от пръсти, от думи, от тайно надничане

нощта ми залепна от тлъстия страх.

 

И все на червено пресичат ми мислите,

все  чакат на скрито да  дойдат на ход.

Аз също ги чакам. Присъди ми пишат -

все с техните мерки за моя живот.

 

От  даване сетната риза съдрана е –

с какво да покрия кървящото зло -

да дойдат, на голо да ръфат от раните,

надушили мирис на живо месо.

 

Да дойдат! – аз пак ще съм жива примамка

и пак ще ме дебнат със жадни очи -

защото замръквам - удавник без сламка,

но сея надежди  до първи петли...

 

21.08.2009

Атина

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Галена Воротинцева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • С Барона отново и аз!
    Има два вида хармония - със себе си и с околните и два вида конфликти - или със себе си, или с околните. Тези четири състояния се редуват непрекъснато в живота на човека, понякога се и засичат едно с друго. Изкуството е единствената " зона", където могат да съществуват едновременно и мирно...
  • Харесвам творбите ти, защото винаги, когато ги чета си представям всяка дума. Сякаш са поетичен еквивалент на всичко, което ми се е случвало в живота.
    6-ца и за този!
  • Невероятна поетеса си, Галена!
    Страхотно удоволствие е твоята поезия!!!
  • Не спирай да ги сееш! Поздравления, Галена!!!
  • Поклон пред Поезията ти, Галена!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...