13.10.2009 г., 12:54

Не е конфликтно

1K 0 32

Не е конфликтно

 

 

Вървя  през живота с две дини под мишница,

а той заканително маха със пръст.

Събрани пред прага ми, всички орисници

мечтите ми жадно разпъват на кръст.

 

Добронамерено пипат по дните ми,

а после откривам петната по тях –

от пръсти, от думи, от тайно надничане

нощта ми залепна от тлъстия страх.

 

И все на червено пресичат ми мислите,

все  чакат на скрито да  дойдат на ход.

Аз също ги чакам. Присъди ми пишат -

все с техните мерки за моя живот.

 

От  даване сетната риза съдрана е –

с какво да покрия кървящото зло -

да дойдат, на голо да ръфат от раните,

надушили мирис на живо месо.

 

Да дойдат! – аз пак ще съм жива примамка

и пак ще ме дебнат със жадни очи -

защото замръквам - удавник без сламка,

но сея надежди  до първи петли...

 

21.08.2009

Атина

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Галена Воротинцева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • С Барона отново и аз!
    Има два вида хармония - със себе си и с околните и два вида конфликти - или със себе си, или с околните. Тези четири състояния се редуват непрекъснато в живота на човека, понякога се и засичат едно с друго. Изкуството е единствената " зона", където могат да съществуват едновременно и мирно...
  • Харесвам творбите ти, защото винаги, когато ги чета си представям всяка дума. Сякаш са поетичен еквивалент на всичко, което ми се е случвало в живота.
    6-ца и за този!
  • Невероятна поетеса си, Галена!
    Страхотно удоволствие е твоята поезия!!!
  • Не спирай да ги сееш! Поздравления, Галена!!!
  • Поклон пред Поезията ти, Галена!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...