Не е лечима любовта...
Не е лечима любовта...
Не е лечима, зная, любовта,
тя вътре в теб остава чак до края,
а после преминава и отвъд,
по стълбичката, водеща към рая.
Гори те до последния ти дъх,
разкъсва те на хиляди парчета,
изкачва те до своя звезден връх,
разпръсва те над вятърни морета.
Играе с теб на някакви игри,
във нощите те кара да пулсираш,
усещаш ли я, лекичко трепти,
копнежите си вътре в нея скриваш.
Тя шепне думи в профил и в анфас,
в душата ти изгражда все посоки,
преплита се със нежния ти глас,
застива във очите ти дълбоки.
Остава вечен път и светлина,
една надежда в костите попила,
тя е висока тайнствена врата,
зад себе си безвремието скрила.
В сърцето ти живее любовта,
облечена във вяра и надежда,
а нейната магическа съдба
към други измерения отвежда.
31.03.2018г.
Елица
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елица Георгиева Все права защищены
