15 янв. 2019 г., 12:34

Не е ли по-добре 

  Поэзия
295 2 9

Не е ли по-добре да онемея –

изричам ли най-верните слова,

че всяка дума камък е – не смея,

да хвърлям аз, по чуждите тела?!

 

Не е ли по-добре да оглушея,

защото в тишината има блян,

защото звуците във мен се леят,

хармония плетат, без капка свян?!

 

Не е ли по-добре да ослепея –

наситих се на всички цветове,

ще ги разхвърлям, после ще се рея,

в дъгите на лудуващо небе?!

 

Безумство мойте мисли ли обзема?

Нима ми даде някой, ей така,

очи, уши и глас – за да поемам

и да излъчвам чувства…и душа?!

© Данаил Таков Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Това са мисли, развили се като буря в главата, която замъглява разума, вилнее сред житейските смисли и накрая се прояснява, за радост! Поздрави, Иржи, Ели, Таня, Еси!
  • Излъчваш, Дани, а по дъгите на лудуващото небе те достигат до нашите сърца. Поздравления!
  • ... а Безумството иде от Сърцето...
  • Бъди щастлив с всичките си сетива да чувстваш света и хората до теб! Поздрави!
  • Каквото Бог е вложил в нас е не бонус,а необходимост.Каквото и да загубим от себе си,не само сетивата от възраст,болест или инцидент затруднява фунциите на организма ни.А да ги предлагаме доброволно...добре,че в последния стих героят сам осъзнава,че не са му дадени "ей така"...
  • Разбрала си ме, Стани! Поздрави!
  • всичко е в мозъка, от себе си не можеш да избягаш, сетивата са само бонус
  • Явно в последния куплет се осъзнава! Поздрави, Жулли!
  • Лирическият да внимава, какво си пожелава!
Предложения
: ??:??