Не е самó
Насред полето зелено
извисява се гордо
вековно дърво.
Впило здраво корени
в плодородна пръст,
отстояло на страшни стихии,
в небесата издига то ръст.
Прегърнало нежно
с огромните клони
много птичи гнезда,
огласяно с весели песни,
посреща то утринта.
Вечер настане ли, всичко притихва –
дървото като че ли остава само,
но песен отново до него долита,
макар от щурче едно.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ласка Александрова Все права защищены
