Не е самó
Насред полето зелено
извисява се гордо
вековно дърво.
Впило здраво корени
в плодородна пръст,
отстояло на страшни стихии,
в небесата издига то ръст.
Прегърнало нежно
с огромните клони
много птичи гнезда,
огласяно с весели песни,
посреща то утринта.
Вечер настане ли, всичко притихва –
дървото като че ли остава само,
но песен отново до него долита,
макар от щурче едно.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ласка Александрова Всички права запазени
