Насред полето зелено
извисява се гордо
вековно дърво.
Впило здраво корени
в плодородна пръст,
отстояло на страшни стихии,
в небесата издига то ръст.
Прегърнало нежно
с огромните клони
много птичи гнезда,
огласяно с весели песни,
посреща то утринта.
Вечер настане ли, всичко притихва –
дървото като че ли остава само,
но песен отново до него долита,
макар от щурче едно.
© Ласка Александрова All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
