Насред полето зелено
извисява се гордо
вековно дърво.
Впило здраво корени
в плодородна пръст,
отстояло на страшни стихии,
в небесата издига то ръст.
Прегърнало нежно
с огромните клони
много птичи гнезда,
огласяно с весели песни,
посреща то утринта.
Вечер настане ли, всичко притихва –
дървото като че ли остава само,
но песен отново до него долита,
макар от щурче едно.
© Ласка Александрова All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
