Не е за мен това...
Не е за мен това...
Не е за мен това... не е...
Някъде между стрелките -
един къс миг - за мен отреден...
между изгрев и Слънчева пита.
И само толкова.
Като земя - неплодородна и каменлива.
Късата ласка да ти крада.
... а Небето ти - синьо... опива...
Не е за мен това... не е...
Да бъда малка потребност.
Да бъда сянка в полярен ден,
да дишам мечти на дребно...
Не е за мен това... не е...
Но все пак не си отивай.
Нека ме блъска вятър студен
и сърцето ми в лед да обвива,
нека стана жълта... като трева
до корена прежадняла...
И ако някой ден сведеш гордата си глава
и ме откриеш - в сняг наваляла...
Не ме докосвай... Ще се стопя...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Таня Георгиева Все права защищены
