Не е за мен това...
Не е за мен това...
Не е за мен това... не е...
Някъде между стрелките -
един къс миг - за мен отреден...
между изгрев и Слънчева пита.
И само толкова.
Като земя - неплодородна и каменлива.
Късата ласка да ти крада.
... а Небето ти - синьо... опива...
Не е за мен това... не е...
Да бъда малка потребност.
Да бъда сянка в полярен ден,
да дишам мечти на дребно...
Не е за мен това... не е...
Но все пак не си отивай.
Нека ме блъска вятър студен
и сърцето ми в лед да обвива,
нека стана жълта... като трева
до корена прежадняла...
И ако някой ден сведеш гордата си глава
и ме откриеш - в сняг наваляла...
Не ме докосвай... Ще се стопя...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Георгиева Всички права запазени
