Napolitano (Валентин Желязков)
290 3297
16 янв. 2008 г., 09:11

Не го обичам "Господ"... 

  Поэзия
879 1 21

И ето, Мамо, вече стЪмни се,

снегът в душата - заваля,

дали сега ти "горе" - будна си,

или бродиш в Райските поля?...

Има ли такова място "горе",

където вечно лятото царИ,

или бездънен там простор е

и слънце сред галактики гори?...

Защото там, дори и да го има,

дори небесно царство да е то,

аз моля, мамичко - прости ми,

не вярвам в него и... това е то!

Не го обичам Господ - не кори ме,

той глух бе - ням, за моя вик

и ако в съня ми дойде - събуди ме,

не мога да му вярвам - и за миг!!!

Отиде си ти, Мамо - Той не спря те,

не те пожали - нито нас,

ни Отец за мен, ни Бог, ни Брат е,

не вярвам в него вече аз!...

 

*************************

 

Запалени свещИ във храма,

капят тленно в пясъчна тава,

едно ми стига - да те помня, Мамо,

и да наведа във твоя чест глава...

© Валентин Желязков Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??