Не го обичам "Господ"...
И ето, Мамо, вече стЪмни се,
снегът в душата - заваля,
дали сега ти "горе" - будна си,
или бродиш в Райските поля?...
Има ли такова място "горе",
където вечно лятото царИ,
или бездънен там простор е
и слънце сред галактики гори?...
Защото там, дори и да го има,
дори небесно царство да е то,
аз моля, мамичко - прости ми,
не вярвам в него и... това е то!
Не го обичам Господ - не кори ме,
той глух бе - ням, за моя вик
и ако в съня ми дойде - събуди ме,
не мога да му вярвам - и за миг!!!
Отиде си ти, Мамо - Той не спря те,
не те пожали - нито нас,
ни Отец за мен, ни Бог, ни Брат е,
не вярвам в него вече аз!...
*************************
Запалени свещИ във храма,
капят тленно в пясъчна тава,
едно ми стига - да те помня, Мамо,
и да наведа във твоя чест глава...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Желязков Всички права запазени
