Tilenus (Станислав Русев)
228 379
26 мая 2015 г., 02:23  

Не говори 

  Поэзия » Другая
515 0 6

 

 

 

Пред гроб се говори тихо.
Палиш свещ, нещо мълвиш...
Думи неясни за никого,
сълзи с които кървиш.

Тръгваш си различна,
по-тихо говориш, нали?
От спомена омаяна,
заедно, когато сме били.

© Станислав Русев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • За да съм максимално откровен трябва да кажа, че Стихото на Таня повече ми харесва. Не, че твоето е за изхвърляне Стан, но таниното е по-стегнато и хваща дикиш :D
  • Хващам на сянка. Гладна.
    Нямам наметка. Хладно е.
    Гробът е тих. И пустинен.
    Къде е бутилката с вино?
  • Здравей отново Анабел, така и не ми каза в коя част на Германия си. Не се е родила жена, която да е доволна от своят мъж. Не вярвам и ти да си доволна от своя. За останалото съм съгласен.
  • Добре дошла Анабел. Когато единият е мъртъв, двамата живеят в различни светове. Не ти ли е все едно, какво мислят или правят за теб, след като ти нищо не чувстваш?!?
  • Благодаря Ти, Младен. Освен теб са двама-трима. Радвам се на коментара, като дете, на това което си ѝ написал. На гола кукичка не се хваща любов. На стръв също не кълве. Тя е много странно нещо, дори и наказана да е от съдбата. Но мисля, че прекаляваш- също като мен.
  • Ако е писано за дъщеря, която отива на гроба на баща си, е трогателно и хубаво стихотворение, Станиславе. Но ако е писано за някоя любима от множеството на любимите, при мен дикиш не хваща. Защото не вярвам в женската памет, дори и на гробищата.

    Поздравление за тази добра миниатюра!
Предложения
: ??:??