26 мая 2015 г., 02:23  

Не говори

654 0 6

 

 

 

Пред гроб се говори тихо.
Палиш свещ, нещо мълвиш...
Думи неясни за никого,
сълзи с които кървиш.

Тръгваш си различна,
по-тихо говориш, нали?
От спомена омаяна,
заедно, когато сме били.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Станислав Русев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • За да съм максимално откровен трябва да кажа, че Стихото на Таня повече ми харесва. Не, че твоето е за изхвърляне Стан, но таниното е по-стегнато и хваща дикиш :D
  • Хващам на сянка. Гладна.
    Нямам наметка. Хладно е.
    Гробът е тих. И пустинен.
    Къде е бутилката с вино?
  • Здравей отново Анабел, така и не ми каза в коя част на Германия си. Не се е родила жена, която да е доволна от своят мъж. Не вярвам и ти да си доволна от своя. За останалото съм съгласен.
  • Добре дошла Анабел. Когато единият е мъртъв, двамата живеят в различни светове. Не ти ли е все едно, какво мислят или правят за теб, след като ти нищо не чувстваш?!?
  • Благодаря Ти, Младен. Освен теб са двама-трима. Радвам се на коментара, като дете, на това което си ѝ написал. На гола кукичка не се хваща любов. На стръв също не кълве. Тя е много странно нещо, дори и наказана да е от съдбата. Но мисля, че прекаляваш- също като мен.

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...