May 26, 2015, 2:23 AM  

Не говори

  Poetry » Other
650 0 6

 

 

 

Пред гроб се говори тихо.
Палиш свещ, нещо мълвиш...
Думи неясни за никого,
сълзи с които кървиш.

Тръгваш си различна,
по-тихо говориш, нали?
От спомена омаяна,
заедно, когато сме били.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Станислав Русев All rights reserved.

Comments

Comments

  • За да съм максимално откровен трябва да кажа, че Стихото на Таня повече ми харесва. Не, че твоето е за изхвърляне Стан, но таниното е по-стегнато и хваща дикиш :D
  • Хващам на сянка. Гладна.
    Нямам наметка. Хладно е.
    Гробът е тих. И пустинен.
    Къде е бутилката с вино?
  • Здравей отново Анабел, така и не ми каза в коя част на Германия си. Не се е родила жена, която да е доволна от своят мъж. Не вярвам и ти да си доволна от своя. За останалото съм съгласен.
  • Добре дошла Анабел. Когато единият е мъртъв, двамата живеят в различни светове. Не ти ли е все едно, какво мислят или правят за теб, след като ти нищо не чувстваш?!?
  • Благодаря Ти, Младен. Освен теб са двама-трима. Радвам се на коментара, като дете, на това което си ѝ написал. На гола кукичка не се хваща любов. На стръв също не кълве. Тя е много странно нещо, дори и наказана да е от съдбата. Но мисля, че прекаляваш- също като мен.

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...