04.04.08г.

Живях във тоз пожар голям -

една съдбовна и гореща нощ,

но хубаво ми беше там

в нежния, страстен разкош.

Той галеше лицето и косите,

целуваше горещата ми плът,

а щом погледнеше ме в очите,

обземаше ме страст за пореден път.

Разбирах ли какво ми беше?

Нима аз можех да си тръгна?

Страстта в очите му искреше

и исках само в нея да потъна...

Под синия воал на тази вечер,

под бялото на светлата луна.

Сладък мед по устните му беше,

и пиех го, забравила за всяка самота.

Греха до края изживяхме,

обезумели от страстта,

и най-накрая чак разбрахме  -

това не беше грях, а любовта...