Не грях... а любовта...
04.04.08г.
Живях във тоз пожар голям -
една съдбовна и гореща нощ,
но хубаво ми беше там
в нежния, страстен разкош.
Той галеше лицето и косите,
целуваше горещата ми плът,
а щом погледнеше ме в очите,
обземаше ме страст за пореден път.
Разбирах ли какво ми беше?
Нима аз можех да си тръгна?
Страстта в очите му искреше
и исках само в нея да потъна...
Под синия воал на тази вечер,
под бялото на светлата луна.
Сладък мед по устните му беше,
и пиех го, забравила за всяка самота.
Греха до края изживяхме,
обезумели от страстта,
и най-накрая чак разбрахме -
това не беше грях, а любовта...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Erato Eratova Всички права запазени
