Не идвай, малко слънчево момиче
Какво прекрасно мамещо видение -
Към детството отворена врата!
Дали безгрижно да се гмурна в него
Или безшумно само да се спра?
О, Боже мой, как всичко се събужда
Докоснато от твоята ръка!
Лъчите ме прегръщат в мене влюбени.
Потъвам пак във пролетна роса,
А долу, във дерето, пък рекичката
Не ме оставя никога сама.
Тя тича непрекъснато и само
Да пожелая, плисва ме с вода,
И освежена през тревата тичам
И спускам се на нея по корем.
Окъпва ме земята закопняла
Да ме дари със здраве и любов.
Тя Еньовден от ден във ден повтаря.
Аз с радост слушам топлия ù зов:
Ела при мен, кръстосай калдъръма!
Да заплющят пак босите крака!
Със слънчева вода ще те облея.
Корона от лъчи щ ти даря..
Тук никога не беше ти самичка.
Как птичките те будеха от сън!
Щурчетата подгонили лъчите
В прозореца ти свиреха отвън.
А сутрин щом очите си отвореше
Рекичката ти пееше на глас.
Как тайно за любов ти тя говореше!
В детето се пробуждаше жена.
Не идвай, малко слънчево момиче!
Завинаги такава остани!
Когато те потърся, да узная,
Че още дишат първите мечти.
© Стойна Димова Все права защищены