Не  идвай,  малко  слънчево  момиче

Какво  прекрасно  мамещо  видение  -

Към  детството  отворена  врата!

Дали  безгрижно  да  се  гмурна  в  него

Или  безшумно  само  да  се  спра?

О,  Боже  мой,  как  всичко  се  събужда

Докоснато  от  твоята  ръка!

Лъчите  ме  прегръщат  в  мене  влюбени.

Потъвам  пак  във  пролетна  роса,

А  долу,  във  дерето,  пък  рекичката

Не  ме  оставя  никога  сама.

Тя  тича  непрекъснато  и  само

Да  пожелая,  плисва  ме  с  вода,

И  освежена  през  тревата  тичам

И  спускам  се  на  нея  по  корем.

Окъпва  ме  земята  закопняла

Да  ме  дари  със  здраве  и  любов.

Тя  Еньовден  от  ден  във  ден  повтаря.

Аз  с  радост  слушам  топлия  ù  зов:

Ела  при  мен,  кръстосай  калдъръма!

Да  заплющят  пак  босите  крака!

Със  слънчева  вода  ще  те  облея.

Корона  от  лъчи  щ  ти  даря..

Тук  никога  не  беше  ти  самичка.

Как  птичките  те  будеха  от  сън!

Щурчетата  подгонили  лъчите

В  прозореца  ти  свиреха   отвън.

А  сутрин  щом  очите  си  отвореше

Рекичката  ти  пееше  на  глас.

Как  тайно  за  любов  ти  тя  говореше!

В  детето  се  пробуждаше  жена.

Не  идвай,  малко  слънчево  момиче!

Завинаги  такава  остани!

Когато  те  потърся,  да  узная,

Че  още  дишат  първите  мечти.