Не идваш вече...и колко си далече!
Нима не сещаш топлината
на сърцето ми,което свикна
да се радва пак на свободата ?-
Че теб те има,че тебе мога да обикна,
като мило,слънчево момиче
и в пристана на твоите очи,
като лятна буря да утихна,
изпреварила среднощните звезди.
© Иво Сотиров Все права защищены