15 янв. 2012 г., 11:37

Не искай

1.2K 0 17

Не искай вече моята душа.
Във нея сякаш нищо не остана.
Там само вятър скита и с тъга
покрива с клонки старите ú рани.

 

Не искай вече... нямам стих за теб
и думите ти вече в мен не пеят,
забравено - сърцето в буца лед
превръща се... и с болката линее.

 

Не искай вече... моето небе,
отдавна в гордостта ти се разбиха
и вятъра, и птиците, и две
сълзи горещи... с мрака се стопиха.

 

Не искай нищо... имам само прах
от времето, в което те обичах,
и нищо друго - само този грях,
че искам пак за миг да те обичам...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Чавдар Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Hаистина финалът убива...,поздрави,много е хубаво !
  • На определено ниво на интелигентност най-добрата защита се оказва ругатнята, обидата. Ако сляза до това стъпало бих могъл да кажа, че с коча общува обикновено овцата. Но струва ли си? На Найден Вълчев принадлежи великолепното определение: "Безпомощни да боравят с мерената реч пера..." А стихът, колкото и да ни ви харесва, е мерена реч. Е, големият поет употребява и други понятия: "ниско, невежо ниво на българската словвесност", "словесна дреб", "лексикална нищета" и т. н., но нека ви ги спестя. Авторът приема бележката ми спокойно, но някои се чувства длъъжен да застане като Матросов пред амбразурата. Или защитата е за Ивайло? Но думите ми са взети от негово стихотворение, където има "пич, та дрънка". Пък и той знае, че високо ценя таланта му, което не значи, че трябва да се отминават слабостите.
  • Поздравления и от мен!
  • Благодаря на всички! Променял съм стихове преди, но мисля че не е удачно, защото се губи точното усещане от мига... А понякога освен рима има и игра на думи, което лично на мен ми харесва...
  • Ивайло, и сам знаеш, че "обичам" и "обичах" не е най-добрата рима. И въобще не е рима. Едно просто инверсиране на стиха би решило проблема. Но самият факт на противоречието за мен вече значи много. Ама нали си "поет, та дрънка", простено да ти е!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...