15.01.2012 г., 11:37

Не искай

1.2K 0 17

Не искай вече моята душа.
Във нея сякаш нищо не остана.
Там само вятър скита и с тъга
покрива с клонки старите ú рани.

 

Не искай вече... нямам стих за теб
и думите ти вече в мен не пеят,
забравено - сърцето в буца лед
превръща се... и с болката линее.

 

Не искай вече... моето небе,
отдавна в гордостта ти се разбиха
и вятъра, и птиците, и две
сълзи горещи... с мрака се стопиха.

 

Не искай нищо... имам само прах
от времето, в което те обичах,
и нищо друго - само този грях,
че искам пак за миг да те обичам...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Чавдар Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Hаистина финалът убива...,поздрави,много е хубаво !
  • На определено ниво на интелигентност най-добрата защита се оказва ругатнята, обидата. Ако сляза до това стъпало бих могъл да кажа, че с коча общува обикновено овцата. Но струва ли си? На Найден Вълчев принадлежи великолепното определение: "Безпомощни да боравят с мерената реч пера..." А стихът, колкото и да ни ви харесва, е мерена реч. Е, големият поет употребява и други понятия: "ниско, невежо ниво на българската словвесност", "словесна дреб", "лексикална нищета" и т. н., но нека ви ги спестя. Авторът приема бележката ми спокойно, но някои се чувства длъъжен да застане като Матросов пред амбразурата. Или защитата е за Ивайло? Но думите ми са взети от негово стихотворение, където има "пич, та дрънка". Пък и той знае, че високо ценя таланта му, което не значи, че трябва да се отминават слабостите.
  • Поздравления и от мен!
  • Благодаря на всички! Променял съм стихове преди, но мисля че не е удачно, защото се губи точното усещане от мига... А понякога освен рима има и игра на думи, което лично на мен ми харесва...
  • Ивайло, и сам знаеш, че "обичам" и "обичах" не е най-добрата рима. И въобще не е рима. Едно просто инверсиране на стиха би решило проблема. Но самият факт на противоречието за мен вече значи много. Ама нали си "поет, та дрънка", простено да ти е!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...