Не чакай бързо да се върна,
не стой на прага, пред дома.
Пожар животът ни обърна,
пожар е подлата война.
Не искай бързо да избягам
от огъня, от бойното поле!
В землянка тихичко да легна,
да пазя болни си нозе!
Да бягам жив! От бойното поле,
когато братята ми мили
врагът са вкопчили с ръце!
И в смъртна битка с' сетни сили
реват, умират и се борят!
Кървят, простенват вик!
С ръце земята ровят!
Гръдта си срещат с щик!
Недей ме чакай! Ще се върна сам!
Предател никога, не ще да стана!
А ти... а ти, ще бъдеш там...
...и с теб, ще бъдем двама...
© Хари Спасов Все права защищены