Не чакай бързо да се върна,

не стой на прага, пред дома.

Пожар животът ни обърна,

пожар е подлата война.

Не искай бързо да избягам

от огъня, от бойното поле!

В землянка тихичко да легна,

да пазя болни си нозе!

Да бягам жив! От бойното поле,

когато братята ми мили

врагът са вкопчили с ръце!

И в смъртна битка с' сетни сили

реват, умират и се борят!

Кървят, простенват вик!

С ръце земята ровят!

Гръдта си срещат с щик!

Недей ме чакай! Ще се върна сам!

Предател никога, не ще да стана!

А ти... а ти, ще бъдеш там...

...и с теб, ще бъдем двама...