Не искам...
Заспала на отворени прозорци
и сгушена в мене на кълбо.
Трепери. А лицето ѝ спокойно
усмихва се на сън. Сънува ме – дано!
Аз целият не се усещам, само нея...
Не искам да я пускам, ще я топля.
Дори когато плаче, мрънка и се смее,
когато конти се, сърди и не ми говори.
Няма да я пускам, ще я топля..
Дори и да забравям дати и покупки..
Сутрешно кафе с мляко ще ѝ нося
на поднос – душата ми с целувки.
Не искам да я пускам, ще я топля..
Сърцето си за разпалки ѝ давам.
Нека е здрава – за това се моля,
а аз просто ще я обичам и обожавам.
Няма да я пускам...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Емилия Йорданова Все права защищены
