EmiliaY (Емилия Йорданова) EmiliaY (Емилия Йорданова)
4 95
Jan 18, 2018, 10:22 AM

Не искам...

  Poetry » Love
850 0 1

Заспала на отворени прозорци

и сгушена в мене на кълбо.

Трепери. А лицето ѝ спокойно

усмихва се на сън. Сънува ме – дано!

Аз целият не се усещам, само нея...

Не искам да я пускам, ще я топля.

Дори когато плаче, мрънка и се смее,

когато конти се, сърди и не ми говори.

Няма да я пускам, ще я топля..

Дори и да забравям дати и покупки..

Сутрешно кафе с мляко ще ѝ нося

на поднос – душата ми с целувки.

Не искам да я пускам, ще я топля..

Сърцето си за разпалки ѝ давам.

Нека е здрава – за това се моля,

а аз просто ще я обичам и обожавам.

Няма да я пускам...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Емилия Йорданова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0