Заспала на отворени прозорци

и сгушена в мене на кълбо.

Трепери. А лицето ѝ спокойно

усмихва се на сън. Сънува ме – дано!

Аз целият не се усещам, само нея...

Не искам да я пускам, ще я топля.

Дори когато плаче, мрънка и се смее,

когато конти се, сърди и не ми говори.

Няма да я пускам, ще я топля..

Дори и да забравям дати и покупки..

Сутрешно кафе с мляко ще ѝ нося

на поднос – душата ми с целувки.

Не искам да я пускам, ще я топля..

Сърцето си за разпалки ѝ давам.

Нека е здрава – за това се моля,

а аз просто ще я обичам и обожавам.

Няма да я пускам...