Не искам да ме искаш...
Че днес съм земетръсна, вулканична,
стихийна, буреносна, огнена, лавинна
и раздробена на парченца
в накъсана душа от перушина.
И ако трябва просто отмини ме.
Тъй както пролетта отмина.
Разми ме във реките си пенлива,
а пак съм капчица сълза резлива.
Пътувай си към своите вселени.
Останаха си моите неоткрити.
А вън салкъмите така ухаят, мили,
че ароматът им дори тежи ми.
Не искам да ме искаш, да те искам.
Не искам ничие небе да ме пресича.
Не мога аз по малко и разделно да обичам.
А времето ми окъсняло се изтича.
Сезоните вратите си затварят.
Остава есента да ме теши
със вяра, колкото зрънце предание,
че и легендите са спомени от истини.
Аз в моята те скривам и не искам
на пластове да къртя твоите.
Не искам да ме искаш, а обичам
до болка твоето поискване...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Тодорова Все права защищены
