Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
23 may 2010, 23:44

Не искам да ме искаш... 

  Poesía
1148 0 17

Че днес съм земетръсна, вулканична,
стихийна, буреносна, огнена, лавинна
и раздробена на парченца
в накъсана  душа от перушина.
И ако трябва просто отмини ме.
Тъй както пролетта отмина.
Разми ме във реките си пенлива,
а  пак съм капчица сълза резлива.
Пътувай си към своите вселени.
Останаха си моите  неоткрити.
А вън салкъмите така ухаят, мили,
че ароматът им  дори тежи ми.
Не искам да ме искаш, да те искам.
Не искам ничие небе да ме пресича.
Не мога аз по малко и разделно да обичам.
А времето ми окъсняло се изтича.
Сезоните вратите си затварят.
Остава есента да ме теши
със вяра, колкото зрънце  предание,
че и легендите са спомени от истини.
Аз в моята те скривам и не искам
на пластове да къртя твоите.
Не искам да ме искаш, а обичам
до болка твоето поискване...

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Къде ме върна коментара ти nininini (Нина Иванова): ...а беше време за обичане...
  • !!!
  • Красиво, искрено!
    Просто обичащ стих!
    Поздрави, Джейни!
  • Няма не искам, Джейни!
    Любовта сама дава и... взема!
  • Много ми хареса
  • Благодаря ви!
    Много хубав стих, Зем! Аз също много обичам акациите!
  • "Не искам да ме искаш, а обичам
    до болка твоето поискване..."

    http://www.youtube.com/user/Lareyl#p/c/09297C52188284B6/176/9Ga3fxSX4L4
  • Дори "не искам" звучи копнежно под твоето перо! Отново любов си написала, Джейни!
  • Благодаря Джейни!!!
  • Честит празник, Джейни! Когато искаш нещо много силно, получаваш... силна поезия!
  • Много силен стих ...


  • Под нашата разцъфтяла акация
    /по О.У.Бойко/

    Още един ден
    се запъти към залез.
    Разпростря синята вечер
    уморени криле.
    Ела ми на двора!
    Под акациев наниз...
    Да си спомним
    обичта ни далечна...
    Да си спомним, че Бе...
    Пази стара топола
    буквите наши...
    "К+..." - като нежно признание...
    Пиех на твоите устни
    пълната чаша...
    Животът изглеждаше вечен,
    както и Любовта.
    Искахме да се искаме,
    а на глас не посмяхме...
    Ти си далечна -
    аз съм далечен...
    Няма я твойта ръка...
    Беше ми Нежност.
    Беше ми Болка и Грация.
    Вятърко, брате,
    от твоите степи безбрежни
    върни ми смеха
    под нашата разцъфтяла акация...

  • Вино от акация! Бяло, светло, чисто, с фин аромат и дълготраен послевкус... Благодаря, че съм от привилегированите в гурме зоната!
  • "Не искам да ме искаш, а обичам
    до болка твоето поискване..."

    Възхитително стихотворение, много ми харесва!
    Честит празник!
  • прекрасно поетично послание...
    чувствено и красиво...
    Честит Празник, обична!
  • Искрени, дълбоки чувства, облечени в стих!
    Поздрав! И честит празник!
  • Отново си чудесна! Светъл празник, Джейни!
Propuestas
: ??:??