Не искам да минавам по дъгата,

макар родена в мъжки времена,
любима или просто непозната,
че вярното ми име е Жена.

Понякога държа се като котка
и битките си водя мълчаливо.
По-силна съм, когато ставам кротка,
сърцето ти е моето огниво.

Очите разгневени са рапири,
които с удара си цепят камък.
Те гледат - а дъхът ти спира,
облъхва те фебрилен пламък.

И щом обичаш, даже със заблуди
попадаш в забранената игра,
Проспиваш дните си след нощи луди.
Обичай ме, не мога да те спра.

Не искам да минавам по дъгата,
щом чувствам мъжкия ти зов
и всяка твоя фибра по снагата
простенва своята любов.