Не искам да моля
усмивките ми просешки все бягат,
а вината, че съм тук, е само моя,
невъзможностите вече ми присядат.
При теб дойдох, до болка истинска,
а знаех, че от истини ще ме боли,
сега съм като приказка - измислена,
а краят ми за теб не е щастлив.
Прочете ме погрешно, неграмотно,
а аз изписах се пред тебе - цялата,
размина се със думите, несходно,
а в междуредието чака ни раздялата.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елица Стоянова Все права защищены
/
