Едно дихание дели ме от това да бъда с друг.
Сърцето ми крещи "спаси ме", не искам да съм тук.
Буен огън ме изгаря,
да бягам вече нямам сила.
Очите си не ще отворя,
за да проверя дали съм се спасила.
На път без изход се намирам,
сама избрах го, не отричам.
Чужди ласки да събирам,
докато до лудост те обичам.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мартина Аврамова Все права защищены
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Для наилучшего опыта используйте наше мобильное приложение. Установите его из Google Play.
