Едно дихание дели ме от това да бъда с друг.
Сърцето ми крещи "спаси ме", не искам да съм тук.
Буен огън ме изгаря,
да бягам вече нямам сила.
Очите си не ще отворя,
за да проверя дали съм се спасила.
На път без изход се намирам,
сама избрах го, не отричам.
Чужди ласки да събирам,
докато до лудост те обичам.
© Мартина Аврамова All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
