16 окт. 2013 г., 22:16

Не искам да знаеш

1.2K 0 11

Аз не искам да знаеш, колко много ми липсваш,
колко често поглеждам към душата ти в мрака,
колко много боли от това, че не искаш
да останеш в света ми и зората да чакаш.

Аз не искам да знаеш, че те галя с нощта ми
и докосвам в съня ти - твойта топла постеля,
и излязъл без дъх, пак те търся в деня ми,
но не мога с очи - твоя лик да намеря...

И не искам да знаеш, как във лятната буря,
преоткрил вечността във събудена птица,
аз политам с криле, бяла нощ над клисура
и докосвам те с обич... както мрака зеница...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Чавдар Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Браво много е хубаво.
  • "И не искам да знаеш, как във лятната буря,
    преоткрил вечността във събудена птица,
    аз политам с криле, бяла нощ над клисура
    и докосвам те с обич... както мрака зеница..."

    !!!
  • Дали да не узнае все пак ...
  • Страхотно написано!Браво, Чавдар!
  • Чудесно е!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...