Аз не искам да знаеш, колко много ми липсваш,
колко често поглеждам към душата ти в мрака,
колко много боли от това, че не искаш
да останеш в света ми и зората да чакаш.
Аз не искам да знаеш, че те галя с нощта ми
и докосвам в съня ти - твойта топла постеля,
и излязъл без дъх, пак те търся в деня ми,
но не мога с очи - твоя лик да намеря...
И не искам да знаеш, как във лятната буря,
преоткрил вечността във събудена птица,
аз политам с криле, бяла нощ над клисура
и докосвам те с обич... както мрака зеница...