Oct 16, 2013, 10:16 PM

Не искам да знаеш

Poetry » Love

1.2K 0 11

Аз не искам да знаеш, колко много ми липсваш,
колко често поглеждам към душата ти в мрака,
колко много боли от това, че не искаш
да останеш в света ми и зората да чакаш.

Аз не искам да знаеш, че те галя с нощта ми
и докосвам в съня ти - твойта топла постеля,
и излязъл без дъх, пак те търся в деня ми,
но не мога с очи - твоя лик да намеря...

И не искам да знаеш, как във лятната буря,
преоткрил вечността във събудена птица,
аз политам с криле, бяла нощ над клисура
и докосвам те с обич... както мрака зеница...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

yankova41 (Йонка Янкова)

Браво много е хубаво.

2015-08-23T11:16:19+03:00
Anita765 (Ани Монева)

"И не искам да знаеш, как във лятната буря,
преоткрил вечността във събудена птица,
аз политам с криле, бяла нощ над клисура
и докосвам те с обич... както мрака зеница..."

!!!

2015-07-28T22:23:27+03:00
contessa (Светла Асенова)

Дали да не узнае все пак ...

2013-10-18T14:35:13+03:00
fervor (fervor)

Страхотно написано!Браво, Чавдар!

2013-10-18T07:52:41+03:00
gasenica (Гъсеница)

Чудесно е!

2013-10-17T16:21:36+03:00