19 мар. 2007 г., 20:07

Не искам неонови сутрини!

701 0 4
Не искам неонови сутрини,
и снощни накъсани кадри
в студеното празно легло.
Не искам горчиво кафе за закуска,
самотни разходки във парка
и в очите потънали кораби.
Не искам опушени вечери,
досадни хормони край мен
и пълни със мъка бутилки.
Не искам дни пред екрана,
отдавна прочетени книги не искам,
проспани предпролетни делници.
Искам да си тук…
В неонови сутрини
с горчиво кафе за закуска,
в опушени вечери,
в дни пред екрана
и отдавна прочетени книги,
както преди да заминеш….

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Адриана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...