17 окт. 2006 г., 17:30

не искам обич за отплата

884 0 8
И плуват в мене спомени тревожно.
Здраво за гушата ме стиска самотата,
защото съм без теб, и влюбена, и болна,
но знаеш ли, не искам обич за отплата,

затова, че винаги до теб смирено съм вървяла
и съм те подкрепяла във тежки дни.
Не вярваш, но единствено така се чувствах
                                             цяла,
парченцата от мене залепил.

Не те виня, че реши да си отидеш,
подслонил в клепачите си тишината.
Ще те преживея. Силна съм, ще вишиш,
защото аз не искам обич за отплата.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Сияна Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...