17 окт. 2006 г., 17:30

не искам обич за отплата

886 0 8
И плуват в мене спомени тревожно.
Здраво за гушата ме стиска самотата,
защото съм без теб, и влюбена, и болна,
но знаеш ли, не искам обич за отплата,

затова, че винаги до теб смирено съм вървяла
и съм те подкрепяла във тежки дни.
Не вярваш, но единствено така се чувствах
                                             цяла,
парченцата от мене залепил.

Не те виня, че реши да си отидеш,
подслонил в клепачите си тишината.
Ще те преживея. Силна съм, ще вишиш,
защото аз не искам обич за отплата.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Сияна Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...