17.10.2006 г., 17:30

не искам обич за отплата

881 0 8
И плуват в мене спомени тревожно.
Здраво за гушата ме стиска самотата,
защото съм без теб, и влюбена, и болна,
но знаеш ли, не искам обич за отплата,

затова, че винаги до теб смирено съм вървяла
и съм те подкрепяла във тежки дни.
Не вярваш, но единствено така се чувствах
                                             цяла,
парченцата от мене залепил.

Не те виня, че реши да си отидеш,
подслонил в клепачите си тишината.
Ще те преживея. Силна съм, ще вишиш,
защото аз не искам обич за отплата.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сияна Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...