31 янв. 2007 г., 15:55

Не искам оправдания

988 0 0
Не искам оправдания и думи "честни".
Пред мен изглеждат толкоз смешни...
Защо се оправдаваш, знаейки, че си сгрешил
и моето сърце с този грях си наранил!
Не искам да те виждам през хиляди врати -
образът ти от моето сърце ще залича дори...
Ти за мене беше светъл ден, мечта, постигната... почти.
Излъга моето сърце... Обичах те... Уви!
Не искам оправдания, клетви, думи излишни
и още твои тайни скришни.
От дълго време мисля и съм вече уморена.
Душата ми към теб изстина, а вече съм студена.
С една лъжа, в мен уби ти всичко живо: СПРИ!
В мене всяка част кърви!
Не искам оправдания - лъжливи са те!
Върви търси другаде любовта! НЕ! Не зная къде!
Върви напред, живота е твой,
владей го, с лъжи живей в затвора свой!
Не искам оправдания... клетви дори...
                  ЗА МЕНЕ ПРОСТО ЗАБРАВИ!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Симона Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...