Огънати лавици, отрупани със спомени,
сред плътните завеси - въздух застоял,
мътно осветени от сноп лъчи отронени,
прашинките лениво участват в карнавал.
Отекват в тишината проблясъци откъслечни -
мелодия от песен, невинен детски смях,
захвърлена кутия - мечтите невъзкръснали,
а в другата до нея... поредният ми грях.
Картини избледнели, ярко заслепяващи,
думи неизречени, пропити със нега...
чувства забранени, отново натежаващи,
обречени емоции, надиплени с тъга... ...