Огънати лавици, отрупани със спомени, сред плътните завеси - въздух застоял, мътно осветени от сноп лъчи отронени, прашинките лениво участват в карнавал.
Отекват в тишината проблясъци откъслечни - мелодия от песен, невинен детски смях, захвърлена кутия - мечтите невъзкръснали, а в другата до нея... поредният ми грях.
Картини избледнели, ярко заслепяващи, думи неизречени, пропити със нега... чувства забранени, отново натежаващи, обречени емоции, надиплени с тъга...
Призраци неясни, нашепващи признания, коварно откровени, дърпат ме към тях, примамливи заблуди, фалшиви обещания, от ъгъла проклина заключеният страх.
Отрупани лавици, огънати от спомени, ненужни, изживени, заровени в прахта, потулени във мен, старателно затворени, танцуват сноп прашинки в лъчи от самота.
"Отрупани лавици, огънати от спомени,
ненужни, изживени, заровени в прахта,
потулени във мен, старателно затворени,
танцуват сноп прашинки в лъчи от самота."
Танцуващи спомени...наяве - насън.
И мисълта,че може би са живи...
Заключени, изтрити /уж захвърлени/,
а болката пробожда твърде силно...
Благодаря ви сърдечно...
Дано, надявам се да се е получил, а където имате забележки - споделяйте ги. По-добре сега, така, отколкото след два-три месеца в средИ-безлунни нощи да ми напише някой "Хах, ужасно е - ще пометна от това... нещо!" (това ми го писаха онзи ден - много му се радвах ) Пък аз обещавам да се уча, коригирам, усъвършенствам и... ако успея - да се развивам
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Мило-нежни целувки и гуш*