Jan 21, 2008, 2:16 PM

(Не)изживени спомени 

  Poetry » Other
1062 0 24
Огънати лавици, отрупани със спомени,
сред плътните завеси - въздух застоял,
мътно осветени от сноп лъчи отронени,
прашинките лениво участват в карнавал.

Отекват в тишината проблясъци откъслечни -
мелодия от песен, невинен детски смях,
захвърлена кутия - мечтите невъзкръснали,
а в другата до нея... поредният ми грях.

Картини избледнели, ярко заслепяващи,
думи неизречени, пропити със нега...
чувства забранени, отново натежаващи,
обречени емоции, надиплени с тъга...

Призраци неясни, нашепващи признания,
коварно откровени, дърпат ме към тях,
примамливи заблуди, фалшиви обещания,
от ъгъла проклина заключеният страх.

Отрупани лавици, огънати от спомени,
ненужни, изживени, заровени в прахта,
потулени във мен, старателно затворени,
танцуват сноп прашинки в лъчи от самота.

© Мила Нежна All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря на всички ви - дали ще ми повярвате, ако ви кажа какво означават думите ви за мен?...
    Мило-нежни целувки и гуш*
  • И аз бих казал същото. Напоследък си по-различна, но също толкова добра!!!
    Поздравления, Мила!!!
  • Красив стих!
  • Прелест!!!
  • Великолепен стих!
  • Стихът ти се лее,като хубава песен!
    Хареса ми Миличка!
    Поздрав!
  • малко тъжен, много мъдър и най-вече изживян. Прекрасен стих, Мила...
  • Поздравления!
    Много образност, и леещ се стих!
  • Нямам никакви забележки!
    Твоето стихотворение е забележително!
    Поздрав, Мила!
  • Е, каква по-приятна изненада може да има от чудесния ти стих!!!
    Много ми хареса, лее се и няма забележки!
    Прегръдка!
  • "Отрупани лавици, огънати от спомени,
    ненужни, изживени, заровени в прахта,
    потулени във мен, старателно затворени,
    танцуват сноп прашинки в лъчи от самота."

    Танцуващи спомени...наяве - насън.
    И мисълта,че може би са живи...
    Заключени, изтрити /уж захвърлени/,
    а болката пробожда твърде силно...
  • Нещо в последно време стила ти претърпя значителни промени...
    Но определено на добре отиват работите
  • Възхищавам ти се,Мила!Великолепен е стихът ти!!!
  • Хареса ми, Миличка! Интересен стих!
  • Миличка, израстваш в поезията!!! Радвам ти се! Поздрав!
  • Приказно стихотворение!
    много ти се радвам, Мила Нежна.
    с обич, прекрасна.
  • Много хубав стих!!!
    Поздрав и прегръдка силна,миличка!!!
  • Много хубав стих, Сестро...
  • Интересно виждане за спомените, може би ги виждаме така само в самотата си...
    Хубав стих!
  • Благодаря ви сърдечно...
    Дано, надявам се да се е получил, а където имате забележки - споделяйте ги. По-добре сега, така, отколкото след два-три месеца в средИ-безлунни нощи да ми напише някой "Хах, ужасно е - ще пометна от това... нещо!" (това ми го писаха онзи ден - много му се радвах ) Пък аз обещавам да се уча, коригирам, усъвършенствам и... ако успея - да се развивам
  • Когато те чета, винаги има последващо дълго мълчание ... Наистина стигат до мен стиховете ти. Затрогващо е! Благодаря ти !
  • Миличка!
    Великолепен стих!
  • Много хубав стих!
  • Невероятна изповед!Прекрасен стих,който вълнува!Браво!
Random works
: ??:??