(Не)изживени спомени
сред плътните завеси - въздух застоял,
мътно осветени от сноп лъчи отронени,
прашинките лениво участват в карнавал.
Отекват в тишината проблясъци откъслечни -
мелодия от песен, невинен детски смях,
захвърлена кутия - мечтите невъзкръснали,
а в другата до нея... поредният ми грях.
Картини избледнели, ярко заслепяващи,
думи неизречени, пропити със нега...
чувства забранени, отново натежаващи,
обречени емоции, надиплени с тъга...
Призраци неясни, нашепващи признания,
коварно откровени, дърпат ме към тях,
примамливи заблуди, фалшиви обещания,
от ъгъла проклина заключеният страх.
Отрупани лавици, огънати от спомени,
ненужни, изживени, заровени в прахта,
потулени във мен, старателно затворени,
танцуват сноп прашинки в лъчи от самота.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мила Нежна Всички права запазени
