21.01.2008 г., 14:16

(Не)изживени спомени

1.2K 0 24
Огънати лавици, отрупани със спомени,
сред плътните завеси - въздух застоял,
мътно осветени от сноп лъчи отронени,
прашинките лениво участват в карнавал.

Отекват в тишината проблясъци откъслечни -
мелодия от песен, невинен детски смях,
захвърлена кутия - мечтите невъзкръснали,
а в другата до нея... поредният ми грях.

Картини избледнели, ярко заслепяващи,
думи неизречени, пропити със нега...
чувства забранени, отново натежаващи,
обречени емоции, надиплени с тъга...

Призраци неясни, нашепващи признания,
коварно откровени, дърпат ме към тях,
примамливи заблуди, фалшиви обещания,
от ъгъла проклина заключеният страх.

Отрупани лавици, огънати от спомени,
ненужни, изживени, заровени в прахта,
потулени във мен, старателно затворени,
танцуват сноп прашинки в лъчи от самота.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мила Нежна Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...