21.01.2008 г., 14:16

(Не)изживени спомени

1.2K 0 24
Огънати лавици, отрупани със спомени,
сред плътните завеси - въздух застоял,
мътно осветени от сноп лъчи отронени,
прашинките лениво участват в карнавал.

Отекват в тишината проблясъци откъслечни -
мелодия от песен, невинен детски смях,
захвърлена кутия - мечтите невъзкръснали,
а в другата до нея... поредният ми грях.

Картини избледнели, ярко заслепяващи,
думи неизречени, пропити със нега...
чувства забранени, отново натежаващи,
обречени емоции, надиплени с тъга...

Призраци неясни, нашепващи признания,
коварно откровени, дърпат ме към тях,
примамливи заблуди, фалшиви обещания,
от ъгъла проклина заключеният страх.

Отрупани лавици, огънати от спомени,
ненужни, изживени, заровени в прахта,
потулени във мен, старателно затворени,
танцуват сноп прашинки в лъчи от самота.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мила Нежна Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...